Мнението на артистите в .gif-АРХИВ

–Защо се включихте в проекта .gif-АРХИВ? Как разбрахте за него?

Михаела Лакова: „Заинтересувах се от проекта .gif-АРХИВ , инициаран от еXAF главно защото задава въпроси, които са интересни и сходни с моите интереси. Смятам че липсва отворена дискусия в публичното пространство и разглеждането на гиф арт като изразно средство. /генерално на нет арт като направление/.“

 

–Коментирайте положителната страна на реализирането на този проект?

Ed Mattinian: „Положителна страна е популяризирането на gif-а в България – един достъпен, лесен за ползване и разпространение файлов формат.“

Антонио Кесерджиев: „Нет артът въздейства на съвременното изкуство, най-силно в Европа и вече е трудно да си представя голям арт форум без представяне на нет арт проекти. Съхранението на едно дигитално произведение е сериозен въпрос днес, а проектът  .gif-АРХИВ е начин да се запази автентичността му. По този начин той обогатява паметта на българското изкуството със съдържание, отразяващо съвремието ни.“
“Паметта е способността на мозъка да приема, обработва и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент.“ – Уикипедия

Вълко Чобанов: „Случи се. Важно е да се случват подобни неща. Трябва да мине време, да се погледне от дистанция и тогава ще се разберат позитивите и негативите от подобни начинания.“

Михаела Лакова: „Често гиф арта не се взима на сериозно поради редица причини: Формата, презентацията или просто съдържанието, често се подценяват от страна на традиционните арт среди. Гиф инвазията в интернет пространството, често се възприема като fast food art, speed up проекти просто thumlr арт. Въпреки че е един от първоизточниците на нет арта артисти като Олиа Лиaлина и Игор Стромайер ( Igor Štromajer ) – едни от нет арт пионерите, които продължават да използват гиф арт като изразно средство и артистична форма.“

 

–Каква посока на развитие на проекта бихте препоръчали или бихте искали да видите?

Антонио Кесерджиев: „Този проект е своеобразен анализ на една нова и бързо развиваща се артистична среда. За момента поставената мисия да открива и събира пръснатите елементи на този виртуален пейзаж е достатъчно дългосрочна, имайки предвид скоростта на еволюция на този пейзаж. Дори не мисля, че трябва да се поставя финален резултат от този анализ, защото със завършването му, той ще бъде вече неактуален и изгубен отново.“

Вълко Чобанов: „Повече артисти. Да се реализират уъркшопове с тази медия така че да се включат и артисти които не могат да работят с тази медия.“

Михаела Лакова: „В посока развитие на проекта бих искала да видя реализираните проекти и артисти, които са взели участие. И може би платформа/ онлайн галерия, която да позволява свободен достъп и възможност на различни автори да допренесат за разпространяването/ разрастването на гиф арт aрхива. Бих искала да видя и архив на ранни български нет арт / гиф арт работи. Наскоро попаднах на интересна българска следа: Росица Даскалова и нет работата й от 1997 “Absolut sale” – уеб страница представляваща търг, които има за цел да продава артисти от Източна Европа (родени през 2001 година) на заинтересувани купувачи от Запад на Европа. Подобни работи на български автори са изключително интересни.“

 

–От кога се занимавате с интернет-базирани форми на изкустово?

Ed Mattinian: „Не мога да определя конкретна точка, тъй като нямам образувана дефиниция за интернет-базирана форма на изкуство.“

Антонио Кесерджиев: „Знам, че съзнателно правя това от около 5 години. Но нямам идея кога съм започнал. Може би още с първия ми визуален контакт с компютърните кодове; идеята да видиш „зад монитора“ като изследване на чужда анатомия ме пленява.“

Вълко Чобанов: „От 16 годишен.“(р.1991- бел.ред )

Михаела Лакова: „Нямам особен опит, но мога да кажа че се занимавам по-сериозно откакто съм в Холандия имайки предвид насочеността на специалността ми Медия, дизайн и комуникация със специализация Интернет.“

 

–Какво всъщност определяте през обобщаващия термин “нет арт”?

Ed Mattinian: „Може би гледайки назад след известно време ще мога да кажа, но за момента нямам определена рамка.“

Антонио Кесерджиев: „Нет артът се е родил като контракултура в контекста на културната криза в началото на 90те. Днес той е естествен културен рефлекс на начина, по който живеем.
Живеем в постиндустриална ера и след дигиталната революция, интелигентността вече не е единствено човешка черта. Компютърно генирираните изкуства са пример за хибридната култура, която се развива днес. Това е генезиз на две форми на живот, с различно структурирани чувствителност и изразност (органично-механично).“

Вълко Чобанов: „Изкуство създадено от и за интернет.“

Михаела Лакова: „Нет арт разглежда/ поставя под въпрос Интернет като суров материал за интерактивни интервенции. Нет арт живее, циркулира и градира или деградира предимно в Интернет пространството. Добрия нет арт задава въпроси и остава следа след себе си.“

 

–Какво отличава  гиф арта и го прави специфична форма на изразяване в изкуството, според Вас?

Ed Mattinian: „Нахалната липса на “play” и “stop” :)“

Антонио Кесерджиев: „Това е нов артистичен език и като такъв, той е базиран на градивните частици на предходни езици – формати, кодове и символи. Това дава възможност за нов преглед на света. Съмнението в познатото е в основата на всяко ново откритие. В исторически смисъл, всяка нова медия, първоначално е гледана с недоверие. Дори фотографията. Това отхвърляне на възможното ново е нормално за интелект, обучен в затворена среда. Затова всяка нова медия тренира сетивата да оцеляват извън тази култивирана затворена среда. Първо тренираме сетивата си, а после ги пускаме в безкрайната вселена.“

Михаела Лакова: „Мимолетността или трансцендентният аспект между изображание и наслагване на редица изображения. Също така основна функция на всеки един програмен език:
loop.“

 

–Каква е личната Ви творческа концепция в избора на .gif -формат като изразна форма? Обяснете и през призмата на работите, с които участвате в проекта .gif-АРХИВ.

Ed Mattinian: „Не съм сформирал концепция. Постепенно се разкри като интересен файлов формат със своите възможности и ограничения.“

Антонио Кесерджиев: „Хибридизацията на социални и дигитални идентичности.“

Вълко Чобанов: „Лошо изкуство за добри хора.“

Михаела Лакова: „Персоналната ми мотивация да работя с гифове в представените проекти ( VisualCode и Аналог глитч), с които участвам в .gif-АРХИВ е скицирането на идея или визуализация.
‘Аналог глитч‘ гиф разглежда темата за използването на онлайн архив като материал за интервенции. Тази работа се занимава със съществуваща студийна, фотографска колекция, датираща от 30те/40те години мистериозно открита миналата пролет в Амстердам.
Цялата колекция е реставрирана и публикувана онлайн, но достъпът до изображенията е ограничен и изисква съответното заплащане. Серията от гифове е своеобразна селекция/наслагване на изображения, отделен фрагмент от колекцията.‘Аналог глитч‘ гиф е и част от проучването ми за глитч като нова естетика и неминуема форма на нет арт практика и как би би изглеждал аналогов глитч в този контекст.
VisualCode (color, black&white, grey) e серия от гифове част от проект, който се занимава с уеб банери (реклама), с която често се сблъскваме като нежелана информация в мрежата. Изображенията целят да ултравизуализират тази информация. Изображенията се състоят от PCB (printed circuit board) основата на всяко едно електронно устройство. Серията от гифове е визуален експеримент, които има цел да представи моята субективна интерпретация как би изглеждал персонален уеб банер.“

 

–Одобрявате ли представянето на нет арт в изложбена среда?

Антонио Кесерджиев: „Разбира се. Всяка среда си има език и регионална култура и те винаги определят контекста на посланието. Когато изпращаме послание във виртуална среда, то преминава в универсалност и осъществява контакт между различни култури. Затова медийното изкуство Е сглобяващ елемент за международната арт сцена и е свързан с процеса на демократизацията й.“

Михаела Лакова: „Мисля че излагането/представянето на нет арт в изложбена среда е предизвикателство. Често работите са представени като обекти (ready-made, скулптури или просто екрани) това може да предизвика известна стерилност или липса на комуникиция на работата с публиката. Пример е шветският артист Jonas Lund (SW), базиран в Холандия. Имах наблюдение в/у нет работите му, които циркурират в интернет пространството силно концептуални и въздействащи, с особено чувство на сарказъм и хумор. Но когато става въпрос за показване в контекст на изложбена среда те често се оказват статични и лишени от послание и подобно въздействие.“

 

–Смятате ли, че интернет-базираното изкуство губи част от изразната си и въздействена форма, когато е представено в изложбена среда (както се случи с представянето на проекта ” .gif-АРХИВ ” в пространствата за култура и изкуство Кино Космос, Пловдив, и the Fridge, София)? Защо? Как?

Ed Mattinian: „Напротив, смятам че допринася за развитието на как се възприема формата.“

Антонио Кесерджиев: „Не, напротив.“

Вълко Чобанов: „Неможе да губи – само се сменя контекста. В чужбина това е традиция. МОМА отдавна купува нет арт творби които да предтсвя в музея.“

–А може ли да се каже, че представянето на гиф арт в изложбен контекст позволява на публиката да го осмисли по-добре в някакъв смисъл? Защо? Как?

Ed Mattinian: „Да, защото публиката има възможност да се събере на едно място, да общува, да размени впечатления, да катализира своите социални процеси на фона на изложбения контекст. Това всичко може да се случва (и се случва) в интернет, но независимо степента на формалност такова събитие служи важна роля, която само то може да изпълни.“

Антонио Кесерджиев: „Аз лично вярвам в това защото идеята не може да бъде ограничена, например в монитор или стая. Непрестанно се опитвам да разбия тези граници, смесвайки медии и проблематики.“

Вълко Чобанов: „Отделят му повече време, защото интернет е мега пренаситен с неща.В контекста на изложбена среда човек има време да съзерцава и да мисли.“

Михаела Лакова: „Не смятам, че позиционирането на гиф арт в изложбен контекст задължително позволява на публиката да го oсмисли по-добре. Може би предоставя повече време..“

 

–Албумът .gif-АРХИВ е вид изложбен формат, но все пак представянето остава в мрежовото пространство. Как ще коментирате тази форма на презентиране на нет арт?

Антонио Кесерджиев: „За мен проектът е повече акция за захранване на нет арта в България, отколкото представяне.Точно такъв изложбен формат базиран в мрежата има енергията да бъде точката на произход на нет арта по българските ширини.“

Вълко Чобанов: „Ами то това е де. То е нет арт само ако е направено за нет арт – иначе не е.“

Михаела Лакова: „Мисля че онлайн формат е подходящ за подобен архив. Но не изключвам ролята на куратор в подобен формат.“

 

–Можете ли да дадете свой коментар защо толкова малък брой артисти се отзоваха на отворената покана за представяне на свои гифове за създаване на онлайн архив от артистични творби, създадени с употреба на .gif – формат, разглеждани като специфична форма на нет арт.

Ed Mattinian: „Малък брой хора се занимават с гифове в България може би.“

Антонио Кесерджиев: „До преди години, арт критиците се отегчаваха, когато се заговори за изкуство базирано във виртуалното пространство. Днес вече колекционерството сериозно отправя поглед към този формат. Опасявам се, че това е ефекта, който Платон обяснява с алегорията си за пещерата. Затвореният в пещерата, трябва да погледне деня навън, за да забрави сенките вътре. Навиците и социалните ограничения днес се превръщат в наши пещери. Всяка нова идея е лъч светлина попаднал в пещерата и преобръща редът й.“

Вълко Чобанов: „Няма хора, които да работят в тази сфера. Логично е да няма и много участници. Не е като всяка друга отворена покана просто да си изчоплиш нещо от носа. Иска се да имаш и идея и техническо познание – демек трябва да си имал опит с гифовете.“

Михаела Лакова: Единствено мога да коментирам, че гиф арт формата е малко позната в България. Съществуващ проблем е и Арт училищата в България, в които История на изкуството свършва до концептуализъм и перформанс арт, с Йосеф Бойс и Марина Абрамович. Мисля че изключение прави магистърската програма Дигитални изкуства в Художествената Академия, Инициирана от Рене Беекман и Венелин Шурелов, която обхваща по-голям аспект, засягащ дигитални изкуства, медийна теория и акцентирана в/у течения като видео арт, нет арт, глитч арт и т.н.“

 

–Смятате ли, че публиката, с интереси в сферата на изкуствата в България, знае какво е нет арт и гиф арт?

Ed Mattinian: „Не знам, не мога да предположа.“

Антонио Кесерджиев: „Изкуството помага на обществото като възражда желанието за игра, за изследване и наблюдение, за освобождаване от навиците в търсене на новото.
В детството си човек е много по-отдаден на емоциите и с чиста енергия се въвлича в непознати преживявания. Най-голямата трагедия е ако с годините тази енергия се загуби. Човек забравя да разглежда сетивно света около себе си и губи интерес към непознатото.
Вярвам, че публиката в България, проявява жизнено важния интерес към изкуството, дори това да не е нет или гиф арт форматът.“

Михаела Лакова: „До колкото имам наблюдения върху културната сцена, в частност съвременното изкуство в България е още доминирано от концептуализъм, трудно достъпен за масовата публиката. От друга страна има тенденция или публика, която е ориентирана към дизайн което е все пак е различно… Няма гласност за в публичното пространство за нет арт, database cinema, DIY, open source или алтернативни практики, интернет дискусии, медийна теория или течения, базирани на Интернет, но не и само задължително нет арт практики. Културната сцена не свършва с инициативите на Списание едно, наградите БАЗА, Ruf award, Улица Отец Паисий, Видеохолика и Водната кула или още някоя друга неправителствена организации, които стимулират млади артисти..“

 

–Съществува ли, според Вашия опит, арт-публика с интерес ограничен (буквално) само в Интернет?

Антонио Кесерджиев: „Не. В нет арт средата, артистите влизат със стилове и принципи изградени върху различни изкуства : визуални изкуства, пърформативни изкуства, литература, музика, изследователски дейности и др. и се получава този обмен между културите, който разширява сетивата за възприемане на различното. Това предпазва погледа от ограничение в коридор и му позволява да гледа в безкрайния хоризонт.“

Михаела Лакова: „Да но тази публика не задължително посещава изложби, галерии и музеи.“

 

–Необходимо ли е да се запознава публиката извън пространството на нета за артистични практики, които се случват основно там и чиито произход е в нет средата?

Антонио Кесерджиев: „Нет артът днес е определян като авангардно изкуство, което не се нуждае от галерии, критики, институции. Може би заради не толкова предметния си характер.
Но това което се случва в интернет пространството е алтернативно и има пряко отношение с това което се случва извън него. Затова комуникацията между двете среди е много важна за мен.“

Михаела Лакова: „Да стига да има интерес от страна на публиката.“

 

–Преживява ли развитие изразността на нет арта в посока извън границите на нета?

Ed Mattinian: „Разбира се, иначе щеше да е скучно ако никой не предизвиква бариерите. Не си спомням къде и кога точно видях, и не мога дори да си обясня защо не съм забравил, как ползвайки кренвирш автора на това специфично изпълнение рисуваше кренвирши на ipad-а си. Друг автор, за да позволи на контузен колега да рисува от болничното легло, беше построил приставка за очила, която да следи движения на очната ябълка. Записаните движения се предаваха на механична ръка която ги изпълняваше, също така бяха качени на сайта му за свободно ползване.“

Антонио Кесерджиев: „Това е страхотно интересен и красив процес. Произведението, напуска нематериалното измерение, в което е създадено, и преживява трансформация : приема форма, тяло чрез което заживява в света на създателя си.
При хората и животните съществува подобен физиологично-духовен процес : Раждането.“

Вълко Чобанов: „Да – и то много интернет изтича, както се казва.“

Михаела Лакова: „Все по трудно е да дефинирам коя работа се определя изцяло и само като нет арт? Мисля че всяка една работа, която разглежда Интернет като основен мотив и комуникира с публиката има потенциал и извън онлайн пространството..“

 

–Може ли в този смисъл „нет арт“ да се дефинира като стилистика, или изразно средство, или жанр, или тематично ядро, или похват, или …(назовете нещо) във визуалните изкуства?

Ed Mattinian: „Не мога да дам определение на този етап.“

Антонио Кесерджиев: „В днешната дигитална епоха, интернет е най-естествената среда за зараждане на съвременно изкуство.“

Вълко Чобанов: „Нет арт е по скоро нова медия“

eXAF