bg |  en 

АНАЛОГОВО ПРИСЪСТВИЕ

Платформата ‘Аналогово присъствие’ е реализация на една колажна игра с натрупванията от значения в проблематиката на пред-дигиталността и присъствието й в погълналата я епоха на дигитализация. Чрез миксиране на времеви реалности фокусът е насочен към една пренебрегвана сетивност (заложена в изразния потенциал на аналоговия носител), като така са експлоатирани възможностите й за адекватност, спрямо възприемчивостта и търсенията на конкретната ни съвременност.

Това е комбинативен проект, който използва репрезентативните форми на аудиовизуалния пърфоманс, фотографията и музикалния експеримент. Той предвижда реализирането на поредица от прожекции, тематични срещи-изложби и unplugged концерти, засягащи изразността в сферата на аналоговата техника. Естетизиран отрязък време на темпо-забавяне.

Отношението на все по-периферен интерес, наред с дискриминираната актуалност на НЕ-ДИГИТАЛНОТО, съвсем логично напоследък го поместват в положение от типа ‘застрашен вид’. Културата на бързооборотна консумация се нуждае от свръхскоростните естетически транзакциии: ‘облагородени’ мутации на звуковото и визуалното зачеркват извънекранния пренос на информация.

 

‘АНАЛОГОВА ПРОЖЕКЦИЯ 01′ включи представянето на няколко самостоятелни пърформативни акта: на Трифон Ташев, Димитър Шопов и Вълко Чобанов – идеи, родени в сегашно време, но изразени посредством технологичните апарати от края на миналия век. Изваждането им от килерите на спомените, обаче не иска тяхното сантиментализиране, още по-малко заклеймяването на пикселообразната ни околна среда; и, положително, не произхожда от моднaта напоследък тенденция на нещо като ‘алтърнатив-ретро-винтидж-еуфория’.

Отправно звено (в тази проблематизация на аналоговото присъствие) са фотографската и магнитната ленти – основен материален носител на информация и символен образ на преддигиталната техничност – в случая и обект на проблематизиране. Употребата на тези материали извън готовия им вид, извън готовата функция, извън готовите очаквания, покриващи традиционната популярна употреба. Чрез разиграване в специфичност (а не като производствен продукт с повтаряемост, както съществуват в периода на своята масовост), те са разкъсани като образ на тази технологичност. Следвайки своеобразността и индивидуалните ексцентричности на авторите, изразният потенциал на аналоговостта прекършва установеното ни очакване.

 

 

 

 

© eXAF 2008-2024